Поради динамичните събития в древния свят през бронзовата епоха се развило военното изкуство и оръжията. Известните от по-ранните епохи оръжия като стрелите и копията вече били изработвани с нови накрайници – от бронз. Смята се, че копията с втулка, които придобили голяма популярност по нашите земи и продължили да се използват и в по-късни епохи, траките заели от племената, живели в Анатолия (дн. Турция) и Предна Азия. Копията били два вида – метателни и за близък бой. Новите „изобретения“ във военното дело – пробиващите оръжия (ками, рапири), били адаптирани от древните гръцки воини от края на средната бронова епоха. От микенските воини пък през късната бронзова епоха траките заели двойната бойна брадва, която продължила да е на почит и в по-късни времена. Към края на бронзовата епоха рапирите, които са с дълго и много тясно острие, били заменени от по-добри оръжия – мечове с широко острие, пригодени както за мушкане, така и за сечене.
Различни изображения от Балканите, както и текстовете на Омир показват, че типичното въоръжение на ранните тракийски войни били копията и меча.
През късната желязна епоха, когато технологията за добив и обработка на желязо се усъвършенствала значително в сравнение с предходната ранножелязна епоха, тракийските ковачи умело изработвали нападателно, предпазно и парадно въоръжение за нуждите на владетелските армии. През този период тракийската войска била съставена от пехотинци, артилерия, лека и тежка кавалерия (конница). В непрестанните войни с перси, скити, гърци, македони и келти траките не само възприели нови типове въоръжение, но и оказали влияние върху военното дело на съседните им народи.
Тракийският пехотинец бил въоръжен с лък, стрели, прашка, къс меч, метателно и бойно копие и лек луновиден щит (пелте), поради което бил наричан пелтаст. Воините от тракийското племе беси ползвали и т.нар. ромфея – железен едноостър меч с дълга дръжка за две ръце. Леката кавалерия (конница) на траките си служила със същите оръжия, като изключим прашката. Конниците ползвали бойни брадви и различни типове двуостри железни мечове – махайра, акинак, ксифос. Предпазното въоръжение на траките включвало шлемове от атически, коринтски и тракийски тип, пластинчати и камбановидни брони, предпазни нагръдници, щитове и наколенници. Археологическите находки на големи по размери върхове за стрели и каменни тежести показват, че тракийските армии имали артилерия: изработени от дърво обсадни машини ‒ стреломети и каменомети.
Тракийските владетели и аристократи поръчвали на местни и чуждестранни майстори направата на пищно парадно предпазно и нападателно въоръжение, което символизирало тяхното благосъстояние, военно-политическа и религиозна власт. Съществувала практика царете да получават като дипломатически дарове мечове с изящно украсени дръжки и ножници от благородни метали. Изключително рядко в тракийските надгробни могили се разкриват изработени от злато и сребро шлемове и наколенници с богата фигурална украса от божества, херои и митологични създания. Полагани в гробовете на знатните траки, за да им послужат отвъд смъртта, те разкриват пред нас една важна страна от тайното учение на тракийския орфизъм, а именно ‒ обезсмъртяването.